Беше вечер. Уличният музикант, който свиреше по цял ден и цяла нощ всякакви жанрове със своя акордеон, бавно крачеше към близката спирка. Не беше стигнал още светофара, когато видя как автобусът за неговото село доближава спирката. ,,Дори да бягам, няма да го стигна навреме!" – каза си той. В същото време шофьорът беше слязъл да си вземе цигари от близкия магазин и толкова се забави, че автобусът потегли едва, когато мъжът вече пресичаше улицата, посока спирката. Той се ядоса, че го бе изтървал за няколко секунди и тръгна в студа пеша към своето село.
Не след дълго, за негово щастие, още преди да бе стигнал до следващата спирка, която се намираше на 5 километра от предходната, друг автобус го настигна и той се качи. В него имаше само един пътник. Млада жена на последната седалка, скръстила крака, четейки дебела книга. На корицата й пишеше: “Автобусът, който закъсня”. ,,Какво съвпадение!" - каза си музикантът и седна близо до жената с цел да я заговори в даден момент.
Години след това, вече старият музикант, който още свиреше на улицата, отново беше тръгнал към спирката. Автобусът отново се виждаше отдалеч как бързо наближава спирката. И този път той не се качи, въпреки че този път бързаше. Но не го правеше с цел да хване автобуса, а да може да застане пред вратите му точно тогава, когато се отварят.
Само за да подаде ръка на една жена, за да слезе от него. Жена, която носеше книга със заглавие “Автобусът, който закъсня“
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
