Не е страшно, че си е отишла.
Трябваше да си отиде, зная.
Да си тръгне хубаво излишна —
просто, за да влезе в друга стая.
Страшно е, че си отиде грозна.
Наранена от пияни клетви.
Купена от лицемерно розово.
И бакшиш — за да пропее в клетката.
Страшно е, че си отиде пуста.
Затова и спомен не остави.
Чувствам го — не просто ни напуска...
Тя си търси вир да се удави.
Иде ми небето да изкъртя,
дето съди тъй несправедливо.
Любовта — невинната — е мъртва.

 
А убийците остават живи.