На дънера стои умислен.
С  Нощта смутено се загърнал.
Играта на светулки влюбени
в очите му Дъжда пренася.
Гората тихичко запява.
Със нея вятъра флиртува
За миг…- разрошва и косите
Преди да отлети - целува я.
Въздишка тежка – устремена!
Звезди се сипят по тревата.
На дънера Сърце самотно
не знае,че…
...Нощта е Влюбена!