Ех, тия малки разбойници! Изпълват ми душата направо! С проста перушинка,понякога намусени и наежени, по - често весели и шумни. И със замръзнали крачета се фръцкат по клоните и по белите преспи. Студ, глад..., а на тях хич не им пука. И не заминават...Тука остават...