Намерих тази скица захвърлена, съсипана, на ръба на изчезването. Дори не си спомням кога е била рисувана, но е било преди години. Линиите ѝ бяха разпилени, формите – изгубени в хаоса. Изглеждаше като нещо без стойност, нещо, което лесно можеше да бъде забравено.

Но не се отказах. Вместо да я оставя да потъне в забвение, реших да извадя от нея нещо ново. Да ѝ дам шанс да бъде това, което винаги е можела да бъде.

Същото важи и за хората. Понякога изглеждат изгубени, разкъсани, сякаш няма надежда за тях. Но всеки хаос може да бъде превърнат в нещо красиво – стига някой да повярва в него. Не се отказвайте от хората, както аз не се отказах от тази картина.