За Петя

Шепни, шепни и стъпвай тихо!
Сълзите камъка измиха...

Сънувам си косите руси,
развявани от суховея
и тъжно пея, жално пея
за нежността, що в мен пирува.

Не ме събуждай, ще те видя!
А сенките ще ни завидят
и ще останеш вечно с мен...
Но тъй студен, но тъй студен...

Шепни и стъпвай тихо, тихо,
сънувам своята любов!
Сълзите камъка измиха,
но ти за мен не си готов...

© Меги Миткова Всички права запазени