Тя беше от онези тихи води, които никой не забелязва. Ала душата и... бе от онези луни, които никога не залязват. От онези скрити слънца, дето винаги топлят мрака... и като жива вода... кротко своето време чакаше. Знаеше- всички тихи води един ден изригват по спешност. А нейната щеше да съживи в много хора забравена нежност. Нейната щеше да раздаде много мигове на вълшебство... ...Никой не можа да я спре- остана си в своето детство. Никой не можа да я пресуши тази цветна Вселена- всичко сиво и тъжно руши и щастлива... живее във мене. /Днес...тя е от онези тихи води, които,който "има очи"- забелязва. Не спира да "произвежда" мечти и да рисува усмихнато утро върху залеза. /
Rozalia L
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравявам те.