акварел,38/38 см

И пак е пролет...,
в своята утроба
до пръсване събрала нов живот.
Земята се събужда от тегоба...
...сърцата се събуждат за любов.
И пак е пролет...,
кипнала от нежност,
от цвят набъбнал клоните тежат.
Цъфтят цветя...,усмивки...и надежди
и слънцето се вплита страстно в тях.
И пак сме ние,
част от кръговрата-
щастливи мигове в вселенския безкрай,
вълнувани,вълнуващи...богати,
че има ни във този ЗЕМЕН РАЙ!

Rozalia L