Витлеем, благословената Мария с Младенеца – майка и бебе, лежащо в яслите, Йосиф, тишината в святата нощ и бъбривите светлини на небесните звезди, между които е изгряла една нова най-ярко светеща от всички. Тази чувствена историческа картина, овековечена до днес с честването на Рождения Ден на Спасителя, ни насочва мислите и вниманието не само към земния смисъл на Празника, но и към Вечността и Божия промисъл за човечеството.

Райското дърво сочи към яслата на Младенеца, както произхода на човека на Земята сочи към Изкуплението на Голгота. Дървесината от кръстът на Голгота, на който е разпнат Христос Исус, е от същата дървесина като райското дърво. Така виждаме как се свързват небесният и земният произход на човека. Но всичко това днес когато празничното настроение около трапезата е основното, същинското християнско основно усещане е размито. Изгубено е пълното разбиране за Христос в човека. Това което е съществено за Рождество Христово се е превърнало в маловажно под тържествения звън от вдигнатите чаши за наздравица.

Но всъщност това съвсем не е от днес, защото в продължение на столетия Рождиственият празник е бил празник на спомена. Колко много е изгубено от този спомен, се вижда от това, че именно за просветените теолози от Христос Исус е останал само Исус от Назарет. Рождество би трябвало да се превърне от обикновен празник на спомена в празник на призива за нещо ново, ако искаме да следваме първоначалния смисъл. Трябва да се роди нова същност! Християнството се нуждае от обновление, понеже с това, че е изгубило пълното разбиране за Христос в човека Исус от Назарет, всъщност е изгубило неговия смисъл. Именно този смисъл трябва отново да бъде намерен. Човечеството трябва да разбере, че Голгота може да се схване само чрез Рождество.

Неразбиране на Голгота идва от неразбирането на Рождество. Яслата с Младенеца, погледа на майката с любов, всичко това е изпълнено с Божията премъдрост, а посланието на Бог към нас е, че трябва да разбираме същността на Боговъплъщението.

Нуждаем се от откровението за Рождествения празник, че нещо трябва да се роди от настоящето към бъдещето. Трябва да се роди нов Христов импулс, Христос да бъде отново познат чрез този нов Христов импулс за всички лично. Божествения, духовният, небесен свят и физическо-сетивният земен свят са свързани както с Голгота, Възкресението и Раждането на Спасителя, което е най-значителният израз на тази взаимовръзка.