Mar 1, 2016, 8:11 PM
Палячо
© Нейко Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Белла, сядай си на задника вече!
-
Все пак това е картина, и то много добра. Досещат ли се някои от излишно коментиращите тук за това ? Май не!
-
Хей, хей, хайде стига, моля ви, днес съм като пъдар.
-
Да, синоними са, Белла, безспорно, но шутът в миналото е бил нещо като платената поръчкова журналистика в наше време. Важна брънка от интригантската верига. Владетелите са ревниви. Приближените на краля и дори самият крал, са му поръчвали смешинките, а шутът е импровизирал, насочвайки присмеха към определено лице, представляващо някакво неудобство или заплаха - силна, уважавана фигура - с авторитет, който е било трудно да бъде пренебрегнат директно с властови лостове. Шутът често е играел ролята на маша. Има го в книжките, така че едва ли е виц.
-
Впечатляващо! Поздрав!
-
Браво! Толкова хубав портрет, даже и да е измислен, дори по-добре!
-
Този клоун тук е чудесно нарисуван и с много изразително лице. Според мен изразява тъга и някакво разочарование. Браво! Обикновено хората се плашат от клоуните. Не знам защо. А аз ги харесвам. И много обичам да ги рисувам
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Kлоунът
Евгения Георгиева
(Svidna)
Във фургона на цирка стои,
клоунът стар и грима си рисува.
Всички бръчки старателно скри,
знае той всяка колко му струва.
Всяка нощ със засмяно лице,
пред тълпата от хора танцува,
и раздава зрънце по зрънце
любовта, за която бленува.
Щом утихне и всички заспят,
бавно маха носа и косата,
коленете болят ли болят,
старостта му наднича в душата.
Черни вади по бяло лице,
пак се стичат издайно горещи.
Как да скрие туй болно сърце?
В тъмнината догарят две свещи.
Във фургона погледна деня,
клоунът стар на леглото лежеше,
със усмивка без грим на уста,
на смъртта във прегръдките спеше.