* * *

Dec 9, 2007, 8:23 PM

Poetry

493 1 2

Обречена разходка
из безкрайна есенна гора,
вкус на грях лъжовен,
откраднат миг на самота
Но ти познаваш своя път,
по него винаги вървиш...
С глътчица отрова
тишина ще сътвориш.
Гласът в гърдите... вече е далечен,
чужд е и светът навън,
шепот, едва изречен,
потапяш се във хладен сън. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works