***
***
С развети,къдрави коси,
с очи,във хоризонта взрени
спокойна съм,с уверени черти
с гърди,от слънцето залени.
Такава виждам се - жена
без дом,без път,без мисъл
жена в пустинята,фира
през мене вятърът е дишал.
Обвита с тъничък воал
така свободна съм,и боса стъпвам
и нежност нося,и печал
с вечерната мъгла настъпвам.
А всъщност скитница съм,ходя
по друмовете рошава и мръсна
с душа на циганка,и бродя
така загадъчна,невръстна.
Арабска принцеса от далечни земи,
изгубена в пясъчни дюни
нещо във мене дълбоко кърви
и бягат ми всякакви думи.
Крещяща,зовяща,разтварям се в здрача
и нищо не губя,нали съм сама...
далече да бягам,а всъщност се влача
и в собствена диря потапям снага...
...Но ето зефира последен догаря
отнася далече морни очи
дали да се гмурна,дали да остана
остават развети мойте коси...
***
© Мария Владимирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И на мен ми харесва много !
-
"Крещяща,зовяща,разтварям се в здрача
и нищо не губя,нали съм сама...
далече да бягам,а всъщност се влача
и в собствена диря потапям снага..."
Много хубаво стихотворение, брово!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Обвита с тъничък воал
така свободна съм, и боса стъпвам
и нежност нося, нося и печал
с вечерната мъгла настъпвам."
САМОТАТА носи винаги печал, понякога нежност, радко радост... но винаги идва 100% с вечерта! Много самота има в цялото стихо! Добре написано - 6!