***

Sep 11, 2006, 12:54 PM

Poetry

595 0 2

Стиховете ми даже се промениха.
Още повече са пропити с тъга.
Странни са мойте мечти.
Странен е и моят свят.
И опитва се той да ме промени-
за да не вярвам,да не бъда добра.
Да си играя с хората,
както често с мен си играят и те.
Разиграват ме.
Разсичат ме на две.
А аз трябва да събирам отломките от своето сърце.
Опитвам се да бъда зряла.
Но се чувствам още дете.
Това още повече наранява моето сърце.
Затова стиховете ми са пълни с тъга.
Но благодарение на тях оцелявам.
И вървя напред с гордо вдигната глава.

05.08.2005

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ЧАР (Чавдар Кунчев)

2006-09-20T23:23:08+03:00

комлименти! и шестици без менти
ria (Гергана Иванова)

2006-09-14T10:49:36+03:00

Този стих е хубав. Застани по-сериозно и ще видиш, че ако ти се уважаваш и другите ще те уважават.

***

Свързани произведения

Comments

Random works