На Митко Фролошки
където и да е...
Напукани, гърдите на земята
задъхват се, изгарящи от жега.
Не крием сЪлзите зад очилата,
въздишките във тихото не тегнат.
Напукани, гърдите на земята
отвориха се - тебе да прегърнат.
И те приеха. Плачеше душата.
Тя знаеше, че няма да те върнат.
Моля, не оценявайте. Моят редактор си отиде едва на 46.