***
Преструвки
навярно
невярно се вплитат
в целувки прощални
и погледи жални
изпиват,
убиват,
увили се в образи-
мазни и кални.
А пее душата ми
толкова истински,
колкото само
детето усеща...
Навярно
неверен е тонът,
а мислите
плуват и давят се в бездна.
той нищо не ми е простил...
А понякога беше достатъчен
лек поклон или мила усмивка,
или жест на невинно кокетство,
да ппритворя очи,
да повторя неверен тон..."
Л. Стефанова