Увиснал сърп стоманен-
острие със форма на луна
нашепва с нечий глас омаен,
какво забравила е тя.
Нощта поема в свойта паст
всеки знак на бледа светлина;
нашепва всеки малък ужас, скрит зад някой храст,
какво забравила е тя.
Последвал миг нетраен
запалва огън в пусти небеса.
Светло е.Нашепва нечий глас потаен,
какво забравила е тя. ...