Плачи момиче... за братята си по съдба, за всички като тебе, за Вечната игра. Плачи за най-добрия си приятел, за зелено-сините очи, колко пъти ще се питаш дали животът ще ви раздели. Плачи, че кръв тече във тебе, че земята се върти, слънцето лицето ти изгаря и от лъчите му боли. Да бъдеш, което си била е някак странно невъзможно, а да се откажеш ти сега е твърде, твърде сложно. Плачи на рамото на някой, споделящ твоите сълзи, защото той ги е изплакал, плачи дете, сега плачи.
Всъщност тук става дума за изкуство. Който издребнява пред узкуството е нищ духом и о слава на Винкелман. Стихотворението е превъзходно, звучи като песен, идеално е синхронизиран растежа на ритъма. Авторката е вложила много силни емоции и ги е пресъздала невероятно умело. Поздравления.
Ами всъщност аз не съм много виновна за това обяснение ако заради него е "наказателният" удар, но иначе съзнавам, че това не от най-добрите ми произведения
Харесва ми начина, по който пишеш още откак се запознах с теб.Не си мисли, че съм тр забравил ... просто ежедневието ми е много натоварено.Знаеш сега ми предстоят изпити.Знам това не е оправдание, но моля те разбери ме.Това лято ще се видим.Продължаваи все в този дъх.Това е много добро.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.