***

Jun 6, 2013, 3:47 PM

Poetry » Love

675 0 4

Обичам те! Отчаяно и тайно
години вече всичко в мен не спира
да те копнее. Думичка случайно
за теб дочута, кара да пулсира

сърцето ми във ритъма на степ...
Но тази обич плаши те, тревожи!
Избягваш ме! Да бъда близо с теб
копнежът ми е все по-невъзможен.

И тази невъзможност все по-лудо
разпалва любовта ми, и не зная
какво да правя... И очаквам чудо
от тази страст да ме спаси накрая!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

darisss (Дарина Шопова)

2013-07-28T23:17:17+03:00

Прекрасна поезия!
Katriona (Кети Рашева)

2013-06-07T15:05:16+03:00

Кое й е лошото на несподелената любов? - Такова прекрасно нещо - мечтаеш, бленуваш, мяташ се, гърчиш се, но... отговорности никакви няма! Друго си е като ти надянат хомота! Еее, засмейте се, де!
valqka (Валентин Василев)

2013-06-07T08:48:50+03:00

Изпревари ме, приятелю, с моето откровение! Но аз и не бих могъл така да го опиша!Браво!
diqna-liana (Дияна)

2013-06-07T08:42:02+03:00

Най- боли несподелената любов!Добре написана творба!Никой не би желал да е лиричния герой.

***

Свързани произведения

Comments

Random works