***

Sep 12, 2007, 2:20 PM

Poetry

1256 0 5

Самотно-тъжна сива стая!
И гардероба празен е, нали?
Сега изобщо не е „все тая",
усещаш самотата как боли!
И няма плач и глъчка на дете.
И някой, който да мърмори.
Самотен паяк пайжина плете,
стомахът гладно ти къркори!
Сега разбираш, че обичаш
и обещания редиш!
Във вярност нова се заричаш,
но подир чужда пак търчиш! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works