Можеш ли да убиеш в душата си нещо,
от тебе веднъж сътворено?
Ще минат може би много години,
ще се завърне случайно, където
за себе си то ще напомни отново...
Със нежен рефрен на прекрасна, една
тъй отдавна забравена песен,
с дъждец, тихичко ронещ
есенни листи в прозореца,
с образ на жена - красива, влюбена,
тъжен взор отправила към перона "пристигащи"...
Тогава ти... ще вкусиш ли отново красотата ...