Подир стъпките ти днеска крачех
и броях дните си на самота...
целувах сълзите си и плачех,
че вместо теб остана само тя.
Изведнъж и сърцето ми утихна,
усетих се напълно примирена,
на тъгата в очите се усмихнах,
въпреки че бях ранена.
Вървях и не знаех къде съм
и щеше ми се да крещя и тичам,
че избяга и последния ми сън,
а исках, така исках да те обичам.