IceMoon (Виктория Минева)
44 397
May 27, 2008, 5:56 PM

**** 

  Poetry » Love
1535 0 18
 

*******

 

За миг превърна се в пепел и последната искра

сменена някак си тактично със сърдечна празнота -

Безупречна...

 

 

Донесе Крах сред множеството упреци

и се разбрахме мълчаливо - няма как да има

Щастие...

 

 

Усетих дупка - там вляво под гърдите си,

студена тръпка преминава през нова пустота -

Отиде си...

 

 

В гонитбата на вечно мнимото разбиране

не случихме на истински  разперени крила -

Строшиха се...

 

 

 

Привлечени от изкушаващата гравитация,

посрещнала с усмивка залеза на любовта -

Измислена...

 

 

С гордост от красив балон, изпълнен с илюзия

на вечни спорове с крайна цел взаимна прямота -

Пукна се.

 

 

За миг изчезна малката ни вечност,

изплетена в романса на две сърца -

Изгубени...

 

 

В очите изморени, потопени в миглите,

покрити със  сълзи от мълчалива самота -

Умиращи.

© Виктория Минева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??