Oct 18, 2004, 3:16 PM

* * * 

  Poetry
1264 0 4
Как боли! И раната в сърцето не спира да кърви!
Нима няма любовта ми да се промени
до края на сетните ми дни ?!
Едно момче невинността ми не пожали
и колко мъка той ми причини!
Безгрижна бях, но той се появи
и в мене всичко не веднъж уби.
"Обичам те!" - гласът му в мен ехти,
но нехае той за моите сълзи.
Душата ми шепти : "Проклет бъди!",
а разумът го моли : "Спри!"
Така не мога! Живота ми ще се стопи! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиана All rights reserved.

Random works
: ??:??