Кошмарно е когато чакаш
безмълвно с лепкава уста
и крачката не смееш да направиш,
с която ще отвориш райската врата.
Смутен пристъпваш с разум окован
в традициите на предците
с невежество залутан в същността
потъваш сигурно отмятайки си дните.
Разкъсай дребната страхливост,
простри ръце, грабни струяща светлина
и отприщи това що си заключил,
безсъвестно в отровената си душа. ...