Обидена съм ти, не желая повече пред теб да коленича! Не те желая - ти си спомен блед, черно петно от моето минало! Ти си история стара, напечатана със сълзи и много печал, Ти си болка неразбрана, чувства погребани, забравени, невъзродени - в това се превърна любовтта предишна към теб! А дали любов било е щом тъй бързо избледня? Или илюзия, цветен мираж от мечти (несбъднати)? Къде си ти сега? Защо твоето име отново мълвя? Защо не си тръгнеш мълчешком от моята душа, тъй, както връхлетя в живота ми преди.... Върви си!