Sep 9, 2006, 10:53 AM

* * * 

  Poetry
508 0 2
Захвърлено там сред мъглите, бъдещето грее като светъл лъч, а на болката сълзите пак супътстват човешкия път. С нетърпение очакваме, да дойде така желаният нов ден - и във всеки ден се ражда дете, но и във всеки ден умира човек. Забързани в такт със стрелките, нямаме време да си поемем дъх. Все тичаме назад или напред, нея - светлината, за да достигнем... Никой не спира дните, които безспирно летят. И осъзнали грешките си ние - горките - се опитваме да върнем времето назад.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Random works
: ??:??