Песъчинка след песъчинка
Смисълът проплъзва се по моите нозе
Снежинка след снежинка
Рони се и отчаянието по моето лице
Търсейки тези следи
Изгубени като малко самотно дете.
Плъзва звук по скъсана струна и макар и размит, там нейде трепти
Дори и с време не може да бъде затрит,
Но тихо гасне в тъмата уви,
Щом вижда как звездата му вече не свети, а последни думи мълви
Нощта пропива светлия ден с тъмнина,
В огледалото виждам как плаче луната ...