Тичам задъхана по малките стълби,
задъхана спирам пред твоя прозорец,
ти мое малко дете стоиш тихо в
кошетката и плахо поглеждаш към мен.
Позна ли ме ? - ти не ме помниш,
пеленаче оставих те аз.
Сега тихо стоиш, следиш моя поглед,
за теб непознат и непозната съм аз.
Може би трепна сърцето ти малко,
може би ти ме позна?
може би, ах, колко жалко,
че ти си само и аз съм сама. ...