Любовта ми без адрес се скита.
Ти я пожела, защото знаеше,
че ще я получиш без проблем.
Нали си магьосник?
Тогава какъв е твоят проблем?
Кажи ми, нима толкова ме обичаш,
че се съмняваш в мен?
Господи, та това е параноя!
Аз съм глина в твоите ръце.
За какво ми е да се противя?
Аз съм слаба и подчинена на желания,
които осмислят моята цел.
Моите способности са това,
което е моето ежедневие.
Дори анонимна и незабележима,
аз съм човек от обществото
и ако съществувам, това е моето оправдание,
че съм човек от обществото.
© Славея Гарова All rights reserved.
Поздрав и усмивка.