Aug 11, 2006, 12:37 AM

*** 

  Poetry
806 0 2

Вик потънал в тишината,

миг изчезнал в тъмнината.

Изпълнена душа с тъга

залязва бавно в нощта.

*

Усмивка избледняла на лицето

единствено напомня за детето,

което в щастие живя,

докато не срещна любовта

*

И сълзите, които даваха единствен знак,

че сърцето живо е,

и че няма мрак

изсъхваха.

И светлината, с която те като звезди огряваха

изчезва,

сега те загасваха.

*

Изведнъж устните започват да треперят

сякаш нещо искат да споделят.

Но мълчат, защо ли?

Може би, защото някой зло ще стори ?!?

*

И тези думи не изречени

изчезват сякаш са обречени.

И те нивга светлина ще видят,

а ще страдат без да могат да извикат.

 

 

 

17.01.2006

 

© Марина Пл All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??