* * *

Apr 5, 2007, 6:08 PM

Poetry

793 0 1

Тихо мъча се да чуя
твойте стъпки във нощта.
Непрестанно искам пак да видя
очите твои, сини, на лунна светлина.

Тишината ме притиска, мъчи се да ме пребори.
Капки сиви стичат се на възглавницата ми сега.
Очите насълзени, черно-бели, да затвори.
В своя мрак, в тъй необятната... В нощта.

Екнещ писък чува се навън,
някоя девойка жално плаче.
Може би в съдбата сходна забил се беше трън?
И онзи гарван тъй злобно грачи, а навънка здрач е...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

MOJSEI (Валери Рибаров)

2007-04-06T22:30:24+03:00

В този текст осезателно се чувства вътрешния ритъм на автора, който подлежи на допълнително овладяване от негова страна. И един опит от моя страна - частично:

Тихо мъча се да чуя
стъпките ти в нощта.
Непрестанно искам и да видя
сините очи на лунна светлина.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works