Изповед

Една ли изневяра ти простих

преглащах болката горчива

Обичах те и скъпо заплатих

платих с душата моя доверчива

Години тази болка ми тежеше

гореше и разкъсваше ме тя

а обичта към теб по-силна беше

но да я опазиш ти не съумя

Коварен беше с мен - дори и бедсърдечен

в моменти - нагъл и без капка срам

унижаваше с постъпки безчовечни

любящия човек без капка свян.

Прощавах ти, защото те обичах.

Прощавах ти, защото те ценях.

Във вечна обич ти се вричах

и живота си напразно пропилях.

Сега сама съм, огорчена.

Без воля за живот и без надежда.

Душата ми е много наскърбена,

                                               че нямам сили да облека последната одежда.