И ето, реши и си отиваш. Дори не махаш с ръка.
Затваряш зад себе си вратата тихомълком
и излизаш за последно от дома.
Взел си шепа спомени, която стискаш с двете си
ръце.
Отиваш си, но не искаш да забравиш мен някъде
в разбитото си сърце.
Тръгваш си, но спомен не оставяш вън
от свойта мисъл и душа.
Тръгваш си, обичаш ме, но знаеш, че любовта
за двама е лъжа.
Сега стоя и гледам към вратата, ...