* * *

Mar 5, 2009, 3:13 PM

Poetry

465 0 1

Море от любовно докосване залива твоето сърце и

отливът те кара да се чувстваш пак сама.

Луната бяла ще накара твоя поглед настоятелно да спре.

Когато и очите видят красотата на нощното небе, дъхът ти мигновено ще замре.

Дъхът... непрестаннно блуждаещ в прегръдките на едно сърце...

Море на океана от любов,

oчаквана в безброй безсънни нощи...

Колкото по-малко спя,

толкова повече сънувам...

Please sign in with your account so you can comment and vote.