Mar 3, 2009, 8:20 PM

* * * 

  Poetry » White poetry
843 0 2

Самотното сърце - изпепелено,

пое последен дъх и се закашля,

овъглено е!

Надеждата - неправилно стъкмявана,

пламна силно, като за последно,

пак изгасна!

Очите - черни, мътни,

взираха се до последно,

пламъкът изтля!

Мисълта - празна, куха стомна,

прокънтя със ехо,

счупи се на ситни бляскави парченца.

Душата - употребeна от всекиго угодно,

но неразбрана от никого - така е по-лесно!

Заспа!

И сънува!

Сънува...

Разтуптяно сърце,

вечни надежди,

блестящи от обич очи,

мисълта за истинска любов!

© Миглена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??