Плачеш и ми викаш,
ругаеш и удряш.
Спри, не искам да се нараниш,
седни, ще ти направя кафе и легни да поспиш.
Чакала си ме цяла нощ,
сега тихо спиш,
спиралата и солени сълзи цапат възгланицата,
тежка е за нас предсмъртната агония на любовта...
Влюбих се в друга, но те обичам,
никой не те познава по-добре от мен,
никога повторно няма да позволя,
да страдаш както днес, да страдаш така!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up