* * *

Nov 29, 2006, 9:46 PM

Poetry

636 0 2

      Премъдрието
      във скованите ни устни
      отпива
      мътна жажда -
      от восъчните фигури
      на вярата
      останаха петна...
      Целувки под индиго
      дишат тежко,
      преплитат се
      узрели самоти
      и ние плуваме
      през няколко столетия
      до вчерашни
      изтекли тишини...
      Годините завършват
      силуета
      със ветровити обещания
      за сън...
      И пречката престава
      да е пречка -
      накрая винаги
      оставаме
      "отвън"!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

изречена (Мая Попова)

2006-11-30T09:26:32+02:00

хубаво е!
kity (Людмила Нилсън)

2006-11-29T22:12:06+02:00

Нека да направим така, че да останем вътре!!! Поздрави

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works