Oct 6, 2009, 11:56 PM

*** 

  Poetry » Other
843 0 3
Очите ми отвръщат се невярващи от
твоята изречена молитва,
за допира, не питам колко искаш
и за следите, оставящ във душата ми.
Прозрачна пустота ме гледа от перваза,
запълва се от твоето невидимо присъствие.
Усмивката ми тъжно пада на паважа,
разбила се от твоето отсъствие.
Докосвам се до твоето откритие,
плахо стъпвам във живота ти.
Като нямо тихичко прикритие,
спотайвам себе си безропотно. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??