***

Oct 6, 2009, 11:56 PM

Poetry » Other

740 0 3

Очите ми отвръщат се невярващи от

твоята изречена молитва,

за допира, не питам колко искаш

и за следите, оставящ във душата ми.

Прозрачна пустота ме гледа от перваза,

запълва се от твоето невидимо присъствие.

Усмивката ми тъжно пада на паважа,

разбила се от твоето отсъствие.

Докосвам се до твоето откритие,

плахо стъпвам във живота ти.

Като нямо тихичко прикритие,

спотайвам себе си безропотно.

Слънцето целува ли луната,

а залеза прегръща ли зората?

Така сме ти и аз - далеч на хоризонта

като два сезона-разделяни от лятото.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Маргарита (Маргарита Георгиева)

2009-10-09T08:00:44+03:00

Хубав стих!
evastell (Ева Димитрова)

2009-10-07T07:24:33+03:00

Благодаря, сега видях, че съм пропуснала при изписването.
Sorbus (Пенко Пенков)

2009-10-07T01:29:26+03:00

Много ми харесва! Пооправи само последния куплет, защото нещо не ми се вързва

Така сме ти аз, далеч на хоризонта