Идилия из кафеникавите тоалетни
и смели са бълхи на плаца,
касапница със червеи в ръцете,
червена, твоя и позната.
Издути вени в коленете,
сакати, малки синове.
Истината тихо броди,
от нас похапва си месце.
Вонята свири в тъмнината
на флейта, може би тромпет.
Загаснала ù е в устата
последна пура, гняв и смет. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up