Nov 15, 2006, 1:44 PM
* * *
Погледни зората -
в огнен пламък слънцето се ражда.
Така ти всяка сутрин се
раждаш в моите очи.
Погледни слънцето на обед -
виж как топли малките цветя.
Така ти мен цял ден ме топлиш
с твоята усмивка.
Погледни залеза -
виж как слънцето умира в самота.
Така аз всяка нощ умирам,
без да съм докосната от твоята ръка.
в огнен пламък слънцето се ражда.
Така ти всяка сутрин се
раждаш в моите очи.
Погледни слънцето на обед -
виж как топли малките цветя.
Така ти мен цял ден ме топлиш
с твоята усмивка.
Погледни залеза -
виж как слънцето умира в самота.
Така аз всяка нощ умирам,
без да съм докосната от твоята ръка.
© Росица Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Понякога е по-добре да не мислим за последиците
-
това е мн хубаво но след края човек остава леко разочарован понеже е кратко
-
Хареса ми идеята в стиха,
личи заряда и усета ти.
Продължавай напред Роси.
Поздрав и усмивка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
