Rosica (Росица Иванова)
93 354
Jan 28, 2007, 10:13 PM

* * * 

  Poetry
571 0 6
Стои на пейката зелена
жена с черна кърпа на глава.
Стои и плаче наранена,
кълне без думи своята съдба...

Глава надига - на Господа се моли,
с ръце копае черната земя...
А покрай нея хората минават -
смеят се на бедната душа.

Дете проплаква нейде в парка,
а тя хуква с разперени ръце -
търси рожбата си свята,
която някой й отне...

Сълзите погледа премрежват,
жената пада във калта,
изгубила последната надежда -
надава вик, проклинащ таз земя...

А нейде в небесата,
рожбата й свята -
търси майка да прегърне,
с много обич тя да го обгърне...

© Росица Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??