Oct 6, 2010, 5:17 PM

* * * 

  Poetry
775 0 1

Къде си!? Аз чакам да дойдеш да ме вземеш...

Не искам вече да съм на таз земя...

Тъй малка, а вече наранена...

Незначителна, изгубена душа...

 

Не искам болка, не искам даже обич...

Искам всичко тук да спре!

Да не моля, да не вярвам в Бога,

а Смъртта при нея да ме прибере...

 

Къде си? Докога ще чакам?

Вземи ме! Готова съм за теб!

С коса и черен плащ обвита,

вземи го туй грешното дете...

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Болезнено откровен стих, от който кърви...
    Роси, миличко... прочетох и следващите ти стихове... все още много боли... знам... но трябва да предадеш нататък тази любов, която си получила от татко си... "Предай нататък", за да стане по-красив и по-щастлив светът...
    Прегръдка!
Random works
: ??:??