Dec 15, 2007, 10:59 PM

* * * 

  Poetry
1155 0 5
Цял  живот бях "нищото"
в очите на другите.
Търсих приятели,
срещах само предатели.
Вярвах в другите,
получавах нож в гърба.
До болка обичах
и след любовта тичах.
От "силните, властните,
първенците" на живота.

Сега съм едно "нещо",
което те научиха да мрази.
Те научиха да удря.
Те научиха да няма вяра.
Те научиха да бъде враг
и на всеки  близък да подлага крак.

Те взеха крилете
на едно наивно дете.
Сега съм една от многото,
които вярват на логото:
"Убий, за да не те убият!"

Боже, колко омраза има на този свят?!

© Боза Бозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • браво....супер е
  • Написах този стих в момент,в който бях разочарована от всички и исках само да отвърна за обидите и лицемерието на така наречените "лидери"!Както казва едно вече изтъркано клише "Във всеки живее доброто и злото"!Натъжава ме това,че повечето избират второто
  • Интересна позиция, позицията на самосъхранението.
    Има нещо вярно, че тя е ужасно необходима за оцеляване.
    Браво!
  • Другата буза?! НЕ! Бори се за достойнството и честа си, но...другата буза НЕ! БРАВО ЗА СТИХА! Виж тук --> http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=87897
  • не е трябвало да се променяш!!малко са истинските и добри хора в днешно време,който подават и другата буза!!добър стих много силен!!
Random works
: ??:??