Aug 15, 2005, 9:39 PM

* * * 

  Poetry
961 0 0

Първите дни на света се разтвориха вече
в безмълвна, протяжна извечност.
Като пясък в часовник изтече
ходът на онази прилежност,
с която магите пишеха с пръсти в ефира
думи, творящи, думи красиво метежни
словеса- отци на всемира.
Там, където часовете не знаят реда си
и всички мълвят едно единствено име.
Един е Бог и онзи негов пророк във яда си
изрекъл, това що не бивало нивга бял свят да види. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Йотов All rights reserved.

Random works
: ??:??