***

Jan 6, 2015, 7:42 AM

Poetry » White poetry

1246 0 3

Аз съм две рамене – за другите.
Да се облягат.
За себе си съм "някъде".
Но къде и аз не знам.
Светът ми е тесен.
Любовта винаги ми е малко.
Не се насищам от първия път.
Чак след N-тия спирам да вярвам.
И тогава се свивам във ъгъла.
Но за кратко.
След това танцувам по масите,
пиша стихове до късно ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works