Jan 20, 2007, 9:01 PM

*** 

  Poetry
658 1 3
Не ми е нужно много - две ръце,
които да ме милват и прегръщат,
усмивка на любимото лице,
когато вечер в къщи се завръщам.

Искриците във детските очи
и детските усмивки доверчиви
пак да подслаждат хляба ми горчив
и с нежност и любов да ме опиват.

В сърцето на обичания мъж
да има кътче, пазено за мене
и топла ласка - като летен дъжд,
за да ме сгрява в зимите студени.

Приятели за зло и за добро,
надежди неповяхващи и песен.
Аз искам обич и ще дам любов,
за да е златна късната ми есен.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??