Приемам те със всичките капризи
и с всички недостатъци и грешки.
С цигарата, с измачканата риза
и с казаните не на място смешки.
Със сутрешното бързане с кафето
и вечната нехайна разпиляност.
Със смръщения поглед над кюфтетата.
С рождения ми ден, от теб забравен.
С усмивката ти палава, когато
смутено зад гърба си криеш цвете.
С къдриците, целунати от лято,
в които се разхождат ветровете.
Приемам те, когато съм сърдита,
когато те обичам и намразвам,
когато не преставам да се питам:
"А ти ще ме приемеш ли такава?"
© Нели Вангелова All rights reserved.