Крача сега сама из града,
Мокра, но нова съм от дъжда.
Дъждовни капки мият черни мисли
И те отново стават радостни и чисти.
Бях преизпълнена с тъгата, страха,
Бях обсебена от грозната самота,
А сега за тях въобще не ми пука
И пея весели дуети със капчука.
Пречистена и мокра от дъжда,
Мечтая за спасителя в ръжта.
Ще го позная във тълпата милионна
И няма да съм все сама, макар бездомна.