За твойте меки устни, красивото събрали,
преследващи луната със пламенна целувка,
за твойте нежни клепки мнозина бяха дали
най-свидното в сърцето, за твоята милувка.
Във твоя поглед страстен – безброй слънца горещи –
сърцата изтерзани намираха подслон.
Чрез пламъка на хиляди, милиони малки свещи
звездите удивени ти правеха поклон.
Сега сълзите бягат по тънките канали,
браздите по лицето издават мъдростта.
И клетките, които на мен живот са дали,
с изчезващата младост посрещат старостта. ...