Поетът (Дачо)
27 82
Feb 28, 2007, 8:30 PM

*** 

  Poetry
687 0 7

 

 

Пътувахме със теб в една кола.

И двамата  - поети

/уж много вещи/.

Не знам от колко време се препирахме

кой е по-, по-, най-.

Препречи пътя изведнъж

детски силует.

Спирачки.

Но на асфалта падна то.

Изтръпнали,

отворихме стъклото.

Повдигна се детето. Цяло.

Коляното му само в кръв.

Момчето закуцука

и седна

на тротоара.

Успокоихме се.

Газта  - до дупка.

И пак възвишено заспорихме.

Детето

веднага

изчезна

от мислите ни

/та ние

и дума не проронихме за него/.

 

… Събудих се!

© Дачо All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??